Често казваме, че любовта боли. Че тя оставя рани, че разкъсва, че разбива сърца. Но ако се вгледаме по-дълбоко, възниква един неудобен, но важен въпрос: наистина ли боли любовта… или боли това, което ние наричаме любов?
Не вярвам, че болката е любов. Болката е празнина, привързаност, несбъднат копнеж, страх от загуба.
Любовта, в своята истинска същност, винаги има къде да отиде. Тя не засяда, не се вкаменява, не се превръща в тежест в гърдите. Тя тече, трансформира се, разширява се.
Това, което боли, често е привързаността, а не любовта. Боли нуждата да притежаваме.
Боли страхът да не останем сами. Боли разочарованието, когато реалността не отговаря на очакванията ни. Боли егото, което отказва да приеме загубата.
Самосъжалението боли. Несбъднатите желания болят. Ранената гордост боли.
Но любовта — в най-чистата си форма — не наранява. Тя освобождава.
Истинската любов не казва: „Защо не ме избра?“
Тя казва: „Желая ти щастие, дори ако пътят ти не е до моя.“
Когато любовта е истинска, тя не се превръща в омраза. Не иска да контролира.
Не се храни от болката на другия. Тя не руши — тя разкрива. Разрушава единствено илюзиите, че друг човек трябва да запълни нашата вътрешна празнота.
Много от това, което наричаме „болка от любов“, всъщност е болка от притежание, от страх, от зависимост, от идеята за любовта, а не от любовта самата.
Любовта не е договор.
Не е сделка.
Не е нужда.
Тя е състояние на сърцето — свободно, отворено, цялостно.
Може би любовта никога не ни е наранявала.
Може би ни е наранявало това, което сме искали да вземем от нея — вместо това, което сме били готови да дадем.
Може би не любовта боли, а нашият страх да останем сами, нашата нужда да притежаваме, нашето его, което отказва да пусне.
Защото истинската любов не чупи сърца.
Тя чупи илюзии.
Разрушава зависимостта.
И оставя след себе си не рани, а осъзнаване, свобода и вътрешна цялост.
И ако нещо боли — нека се запитаме честно: болеше ли любовта… или болеше това, което никога не е било любов?
А дали имаме смелостта да различим любовта от привързаността, истината от илюзията, чистото чувство от нашите страхове ?
